Атакуващият халф на Локомотив София, Антонио Вутов, даде ексклузивно интервю за сайта www.centralproam.com. Бившият играч на Левски и Ботев Пловдив сподели впечатленията си от първите си 2-3 месеца в квартал ?Надежда“. Той смята, че ?железничарите“ са длъжни да се опитат да направят силен пробив за Купата на България, както и да продължат да се борят за всяка точка в първенството.
Вутов не пропусна да разкаже за периода си в Унгария, където прекара две години и остана с отлични впечатления за инфраструктурата и нивото на професионализъм във футбола там. Офанзивният състезател си припомни и за времето в Италия, което признава, че го е изградило като човек и футболист.
Накрая Вутов говори и за темата с детско-юношеския футбол у нас, подчертавайки, че и до ден днешен в твърде малко клубове се залага на достатъчно собствени кадри. Той обаче изрази надежда, че новата тенденция, включваща даването на шансове на много млади състезатели в националния отбор, ще продължи.
Здравей, Антонио! Сезонът за Локомотив София се развива по прекрасен начин до момента. Доволни ли сте от свършеното?
– Сезонът със сигурност е по-добър от предишния, но лично аз се надявах на повече. Срещу грандовете направихме много добри резултати, но допуснахме тимовете от нашата черга да ни вземат точки. Предстои ни последен мач за годината и се надявам да се оттеглим с победа.
Как се превъзмогва непостоянството в един отбор?
– Постоянството се култивира с много тренировки, качество и със спазването на тактическата дисциплина, съответно това, което изисква треньорът от нас. Най-вече изисква много здрава работа.
Ти се включи една идея по-късно към отбора. Усещаш ли, че вече си близо до оптималната си форма?
– Да, в последния месец мога да кажа, че се чувствам в оптимална физическа форма, защото вече записах няколко мача по 90 минути. От друга страна, предстоят само 2-3 мача до края на календарната година, като включим тези от Купата, където се надявам да се справим добре.
Как ще се отрази дългата пауза преди втория полусезон?
– Не е приятно, но у нас сме свикнали, тъй като времето не позволява да е по-кратка паузата. Инфраструктурата също играе роля – нямаме стадиони, които да се справят с тези условия. Няма да е ново изживяване за играчите.
Каква е целта пред клуба като класиране през сезона и цел ли е за вас пробив за Купата?
– Разбира се, Локомотив е голямо име у нас, с големи традиции, което предразполага да се борим за победа във всеки мач. За купата ще е най-нормално да се опитаме да стигнем далеч, защото това е най-краткият път до Европа. Мотивирани сме да се представим добре. Един мач е и всичко може да стане, така че се надявам да отстраним първо Спартак Плевен, а след това и втория съперник.
Колко голямо предимство е, че през този сезон играете на собствения си стадион?
– Статистиката е красноречива – нямаме нито едно поражение, откакто съм тук. Имаме само един равен мач с Локомотив Пловдив. Победихме Левски, Лудогорец, Ботев Пловдив и другите. Сериозен тим сме у дома, но трябва да се подобрим и при визитите, защото изпускаме доста точки там.
Станислав Генчев изглежда, че промени доста неща в ?Надежда“. Допада ли ти стила му на работа и кое ти прави най-силно впечатление?
– Да, това беше едно от нещата, които ме накараха да дойда в Локомотив. Чух много позитивни неща за него, че изповядва модерен футбол. Виждам сега, че тези суперлативи са заслужени. Той изисква много от нас, но работи по съвременни методи и когато изпълним указанията му, почти винаги печелим.
Не пропускайте да залагате на мачовете на Локо София, активирайки Palms bet bonus за спортни залози, като по този начин си спечелите безплатни залози и други промоции.
Ти се завърна у нас след две години в Унгария. Как би сравнил футбола и условията там, спрямо тукашните?
– В Унгария най-голямата разлика е в инфраструктурата. Всеки тим от първите две дивизии разполага с нов стадион и със страхотна база. В това отношение те са много напред спрямо нас. Нивото на футбола е малко по-добро, с оглед на по-добрите условия, но разликата в това отношение не е толкова голяма. И там има хегемон, в лицето на Ференцварош, докато другите тимове са с изравнени сили.
Беше ли ти трудно да се адаптираш към живота там и би ли се върнал отново някой ден, при оферта от тази страна?
– Езикът беше много труден. Имаше момчета, които играят по 4-5 години там и не знаеха и 10 думи на унгарски. Страната е много приятна за живот и е много подредена. По отношение на футбола мога да кажа, че нивото е много професионално. Разбира се, че бих се върнал, ако дойде подходяща оферта.
Ти си играл не само в Унгария, но и в Италия, и то в много ранната фаза от кариерата си. Има ли някакви съжаления у теб, или си доволен от стечението на обстоятелствата?
– И двете усещам. Разочарован съм, че не успях да се наложа и да остана за по-дълго, но все пак отидох много рано там. Нямах 18 години, срещнах се със съвсем различна култура и се сдобих с безценен опит. Изградих се като човек и футболист, което беше много важно за мен.
Достатъчна подготовка ли дават родните школи за българските играчи, които след това излизат в чужбина?
– Наблюдавам и сега, че много малко клубове разчитат на собствени кадри. Това е болна тема на българския футбол. Само Славия и още няколко тима се опитват да налагат млади българи. Дори и борещите се оцеляване тимове, в лицето на Ботев Враца и Хебър, разчитат в голяма степен на чужденци. Много малко клубове дават шансове за изява и за развитие на собствени играчи. Трудна е ситуацията. Има и огромна разлика между юношеския и мъжкия футбол и не всеки може да направи тази крачка. Надявам се, че школите ще вдигнат нивото си, за да захранват клубовете с достатъчно играчи. Колкото повече чужденци идват, толкова повече наши деца остават извън футбола като резултат.
Какво би посъветвал едно момче, което тепърва прави прехода от юношески към мъжки футбол?
– Животът вече е доста различен. Аз съм от последното поколение играчи от по-старото време. Времената са различни и не е лесно за едно момче да се концентрира само върху футбола. Това обаче е важното – да постави развитието си на първо място, да се отдаде на спорта и да оцени получените шансове, за да ги използва и да не ги изпуска. В България се дава рядко шанс, затова трябва да си готов, защото втори може да няма.
Няма как да не запитам и за националния отбор. Виждаме един сериозен процес на подмладяване през последните 2 години. Това ли е правилният път?
– Националният отбор трябва да ползва максимално много млади играчи, които да бъдат забелязани в Европа и да бъдат продадени навън, за да правят кариери там. Нивото на нашият футбол е слабо и за да имаме добър национален отбор, трябва да имаме повече състезатели навън. Последните мачове са много позитивни, защото се играе с хъс и желание, което е много радващо да се види. Хубаво е и да се виждат млади футболисти в националния отбор.
Самият ти стремиш ли се към повиквателна?
– Ако се представям добре за клубния отбор и ръководителите преценят, че ще съм от полза, съм винаги на разположение. Най-добре обаче е да се вземат млади състезатели, които да се покажат там. Това е най-голямата сцена, за да бъдеш видян от други държави. За мен е най-важно да излизат млади играчи навън. На 26-27 години, на колкото съм аз, си изпуснал малко влака за големия футбол, докато пред младите е бъдещето. Ако имаме състезатели в топ първенствата, тогава ще може да говорим за силен национален тим.
И за финал, Антонио – какво си пожелаваш в личен и професионален план до края на 2022-а година?
– Единствено пожелавам да съм здрав, защото тогава може да постигнеш всичко. Дано и моите съотборници са здрави и всичко да е нормално със семейството ми. Това е най-важното, другото е на втори план.
