Новоизлюпеният български национал – Едисон Йорданов, даде ексклузивно интервю за сайта www.centralproam.com. Крайният бранител сподели въодушевлението си от направения дебют за националния отбор на България съвсем наскоро. Той призна, че това ще му даде мотивация да продължи да се развива в идните месеци и години, надявайки се на още повиквателни.
Йорданов разкри и за впечатленията си от колегите си в националната ни гарнитура, заявявайки, че се надява младите родни таланти да могат да намерят своето място под слънцето в чужбина. Той спомена и за емоциите си по време на двубоя от груповата фаза на Лига Европа преди три години, когато Еди излезе в мач срещу Милан, като част от скромния люксембургски Дюделанж.
Той не пропусна и да се върне назад към времето си в Борусия Дортмунд, където успя да засече Юрген Клоп в последните му сезони начело на ?жълто-черните“.
Здравей, Еди! Преди около десетина дни ти сбъдна една от мечтите на общо взето всеки професионален футболист – да играеш за националния си отбор. Какво беше чувството, дори и само в контрола?
– Ами контролата също се брои за мач, така че си беше специален момент. Всеки иска да е част от националния отбор и за мен беше мечта. Оттук нататък искам да се подобрявам още и да участвам в още повече срещи. Беше страхотно чувство и ми дава мотивация да работя повече.
Има ли разочарование в теб, че контузия те спря, за да изиграеш повече минути?
– Да, разбира се. Миналите години играх постоянно, нямах проблеми с мускулите и се чувствах добре. Направих шпагат и се случи контузията. Разочарован бях, но това е част от футбола. Нормално е. Вчера гледах мач, в който след 14 минути се случи същото на един играч. Не е хубаво, защото винаги искаш да помагаш на отбора, но футболът е така.
Тежка ли е травмата ти и колко ще продължи възстановяването?
– Чувствам се все по-добре, но имам още малко път да извървя, преди да се завърна в игра. Започвам леко да тичам, без топка. Ще ми трябват около две седмици, но се надявам, че в началото на декември ще съм на линия и след това дано мога да играя максимално редовно.
Обнадежден ли си, че скоро може да получиш нова повиквателна?
– Никога не знае човек. Важно е да играеш и да се подобряваш. На първо време трябва да направя добри мачове с моя отбор, който е на първо място засега в класирането. Ако постигнем промоция и продължа да играя на добро ниво, то ще се надявам да ме повикат отново, разбира се.
Как оценяваш атмосферата в националния отбор след смесената изминала година?
– Беше позитивна атмосферата. Нямах възможност да видя настроението през цялото време, но докато бях там всичко беше наред. Треньорите и футболистите имат желание да постигнат нещо повече, което е основополагащо. Оттам насетне е важно всеки футболист да се опитва да се подобрява. Това е и моята цел – да се подобрявам и да помагам на тима. Съставът трябва още много да се развива, но първите крачки вече са направени.
Има ли вяра, че в следващи квалификационни кампании може да се атакува и едно от челните места в класирането?
– Мога да кажа, че преди години се класирахме в Лига Европа с един люксембургски клуб. Това преди не се беше случвало никога, така че във футбола всичко е възможно. Нужно е обаче много да работиш, за да се постигнат тези цели. Не е достатъчно само да се вярва, а е необходимо и да се работи правилно и последователно. Още е далеч, за да кажа дали имаме шансове за бъдеще, но се надявам това да се случи.
В личен план ти сподели, че това е сбъдната мечта. Каква е следващата цел пред теб?
– Гледам на първо време към клубния си тим Вестерло, тъй като съм от по-опитните играчи в състава. Искам да стигна до промоция, за да играя в първата дивизия на Белгия. Следващата крачка, след това, ще е да затвърдя мястото си в състава на България. Не само за 12 минути, но за последователни мачове, за да покажа, че мога да свърша работата си на високо ниво.
Миналата година ти постигна промоция със състава Унион Сен Жилоа, но през лятото смени клуба. Има ли съжаление у теб, особено с оглед на силното представяне на Унион в елита?
– Не, за мен съжаление няма. Разбира се, когато ми казаха, че няма да ми предложат нов договор, не бях щастлив. Очаквах да ми бъде предложен, след като помогнах за промоцията и бях титуляр. Тук, във Вестерло, съм доволен обаче, че мога да се развивам.
В този отбор съм вече малко повече като лидер, тъй като съм сред опитните играчи в състава и ще искам да помогна на младите играчи. Това ще ме подобри и като футболист. Разбира се, все още следя изявите на Унион и се радвам, че тимът се справя толкова добре, тъй като ги познавам момчетата и те го заслужават. Мисля, че могат да направят нещо сензационно, наистина.
Кое е по-различното, когато трябва да си лидер и пример за младите?
– Най-голямата промяна е, че вече гледаш далеч повече изявите на целия отбор. Когато си на 20-21 години гледаш много повече собствените си изяви. Гледаш ти да си добре, докато сега се опитвам да давам пример, да ходя по-рано на тренировки. Искам да покажа как може да се постигне успех. Успехът на един отбор не е свързан само с късмета. Искам да покажа на младите, че ако сме силен колектив, то може да се постигне много. Затова се опитвам да съм добър пример за тима.
На какво се дължи израстването на люксембургския футбол, особено с оглед на времето ти там преди няколко години?
– Ако погледнем къде играят състезателите на Люксембург, то може да заключим, че те вече са един много добър отбор, който може да взема точки срещу почти всеки съперник в Европа. Има играчи в Динамо Киев, Нидерландия, Германия, Англия, един играе в Шериф Тираспол и дори вкара на Реал Мадрид!
Отборът наистина е добър и това вече се дължи на многото състезатели, които отиват в чужбина. Това е изключително важно, защото с изключение на 2-3 отбора местното първенство не е силно и това няма да се промени. Това, което се промени обаче, е, че вече повече хора гледат двубоите и младите играчи могат да бъдат забелязани. Сега вече почти всички играчи са ?чужденци“. Затова и националният отбор има ниво.
Не пропускайте футболните мачове от първенството на Люксембург и други държави в Европа с winbet mobile app където и да сте.
Смяташ ли, че има достатъчно български футболисти, които могат да пробият в чужбина и да се задържат там?
– Да, мисля, че има. Наистина, не познавам всички, тъй като сега за пръв път бях на лагер-сбор. Не мога да говоря за всички, но познавам някои, които са на добро ниво. Семейството ми е в Германия и видях, например, Илия Груев – младши, който играе във Вердер. Мисля, че България има добри играчи и се надявам те да се развиват.
Пред 3 години ти беше част от героичния състав на люксембургския Дюделанж, който игра в Лига Европа. Какво беше усещането да излезеш на ?Сан Сиро“?
– Беше нещо огромно. Преди години имах период, в който не вървяха нещата за мен – много промени се случиха в рамките на няколко години. Да изляза в подобни мачове – срещу Милан и Бетис, на такъв стадион като ?Сан Сиро“ – беше чудесно изживяване. Разбира се, показа, че има да свърша още доста работа, тъй като нивото е несравнимо с това в Люксембург, но от подобни мачове се учиш най-много. Виждаш какво правят играчите на това ниво и това мотивира. Беше уникално преживяване.
Ти се докосна до първия отбор и на Борусия Дортмунд, както и до последните години на Юрген Клоп. Какви са ти впечатленията от този специалист?
– Той определено вече се превърна в една от легендарните фигури в световния футбол. Това беше интересно изживяване също, от което можеше да се научи много. Като млад играч е интересно и полезно да си около него, имах и невероятно уважение към Клоп, разбира се. Той създава и добро чувство сред играчите. Беше интересно да видя как работи, но все още бях млад. От сегашната ми перспектива бях далеч от това да имам шанс да играя за първия тим, в онзи момент.
Мечтаеш ли за нов европоход?
– Да, със сигурност. Помня, че треньорът ни в Дюделанж каза, че трябва да се насладим максимално на момента, тъй като повечето от нас никога повече няма да се докоснат до нещо подобно отново. Лично аз искам да опитам от тази тръпка още веднъж. Зависи от много неща обаче. Сега съм във втората дивизия на Белгия, това е реалността. Все пак, ние имаме шанс за промоция и сме на 1/8-финали за купата. Това не е приоритет, но надеждата е там.
И за финал, Еди – какво си пожелаваш в личен и професионален план в идните месеци?
– Пожелавам си да съм жив и здрав и да се завърна бързо на терена. Надявам се с Вестерло да вървят добре нещата и да ме викнат поне още веднъж в националния отбор, за да покажа, че имам нивото, за да съм от помощ. Стъпка по стъпка. Имам още много цели в кариерата, но всичко става с работа.
