Последните години ЦСКА привлича почти изцяло чужденци. Малцина пък са тези от школата, които успяват да пробият в първия отбор. Така се получават аномалии „червените“ да излизат с едва един-двама българи в състава. Случвало се е и без. Нека си припомним април месец 2023 година, когато най-титулуваният роден клуб излезе с 11 иностранци сред титулярите във Вечното дерби срещу Левски. Това не се бе случвало никога в историята.
Колко е успешна тази стратегия… всеки може сам да прецени за себе си. Фактите са такива, че и този сезон борбата за титлата изглежда неравна. ЦСКА изостава от Лудогорец, а е много по-вероятно грешните стъпки на Разград до края да са по-малко от тези на столичния гранд. Веднага някой ще каже, че и футболистите от Делиормана са предимно чужденци. Това е така, но за тях се плащат сериозни трансферни суми. На „Армията“ пристигат предимно свободни агенти или се отваря портфейла за второ качество.
Чак миналото лято се дадоха големи за родните стандарти пари, но до момента това е частен случай, а не практика.
Преди години ЦСКА обираше звездите у нас
Отдавна забравена практика, която донесе много успех. „Червените“ почти забравиха за вътрешните трансфери. Когато се правят такива, то не става въпрос на всяка цена за топ играч, а по-скоро такъв в период на развитие. През зимата се заговори, че Ивайло Чочев може да се завърне в ЦСКА. Такъв трансфер обаче не сме виждали скоро и информациите някак не се приеха насериозно.
Това не е в стила на сегашното ръководство. Далеч по-вероятно е да бъдат дадени пари за футболист от Южна Америка, отколкото за вече утвърден по родните терени играч. Страгия, която крие сериозни рискове. Нека вземем за пример Майкъл Естрада. На хартия нападател с качества, които надхвърлят родната Първа лига. А какви ги свърши у нас? Кръгла нула.
Все пак трябва да се отчете, че поне откъм голаджии скаутите нацелват. На други постове ситуацията е трагична. Ляв бек така и не се намери цяла година. Доведоха у нас Сейни Санянг, който стъпва накриво и му липсват базови познания за футбола. Скандинавското трио се представя на приливи и отливи, но поне е една идея по-добре от предшественици като Жеферсон, Вив-Соломон Отабор, Яник-Сони Вилдсхут и тн. Списъкът с недоразумения е твърде дълъг. А Лудогорец обира каймака в лигата – отрязалия три пъти ЦСКА Тодор Неделев, Кирил Десподов, Спас Делев, Антон Недялков, а и Чочев.
Кой спира младите българи да играят в ЦСКА?
Трябва да се отчете, че в момента най-добрият защитник на „червените“ е сънародник – Християн Петров. Статистиката е красноречива. Вдясно от него оперират Иван Турицов и Мартин Стойчев. Не е ясно защо Асен Дончев пък е неглижиран… В средата на терена и напред обаче положението е трагично. Така е от години.
Станислав Шопов. Освен него други няма. Не стана ясно, защо Марк-Емилио Папазов отново беше отдаден под наем. У нас 20-годишните все още са „твърде млади“, макар и на Запад на тази възраст вече да са основни играчи. Самият Папазов го каза отлично пред нашата медия: „За мен, българите от школите трябва да бъдат налагани независимо дали първоначално има колебания. С мачовете постепенно ще се натрупа опит и отборът ще стане по-силен. Нека има и чужденци, разбира се, но българите трябва да са повече.“
Не се дава шанс на Илиан Антонов и Георги Чорбаджийски. Соченият за най-голям талант в школата Мартин Смоленски беше отпратен окончателно. Привлеченият от Септември Симеон Александров също не успя да спечели доверие. Чудна работа. ЦСКА в момента не разполага с никакви алтернативи в атака и пак не се налагат българи. Какво ли ще е след лятото, когато пристигне новата партида от Южна Америка?
Възрастта в атаката също започва да се превръща в проблем
До скоро младоците преобладаваха в Борисовата градина, но към момента двама от тримата нападатели са съответно на 35 и 33 години. Това означава, че съвсем скоро ЦСКА ще изглежда по коренно различен начин в предни позиции. А изброените двама играчи са… нови. Фернандо Каранга дойде преди месец, а Данило Асприля през лятото. И не става въпрос за футболисти под наем.
Къде е дългосрочната стратегия? ЦСКА купува нови да запълва дупки и да избута сезона. Най-малкото това е непрофесионално. Има ли изобщо някой, който си мисли, че ще се гради отбор около ветерани? Червена България се надява Каранга да се отпуши след повторния си дебют, но и след като стане на бразилецът едва ли ще му остават повече от сезон-два на топ ниво.?
Нека погледнем какво правят в Лудогорец и Левски. Разград набързо вкара над 10 милиона евро в касата с Игор Тиаго (22 години) и взе Руан Секо (22 години). Пристигна и Квадво Дуа в идеална за футбола възраст – 27 г. Именно на толкова беше Каранга при последния си престой на „Армията“. За Секо и Дуа също ще бъдат взети пари, когато им дойде времето да си ходят.
Левски даде шанс на Марин Петков (20г.) и вече започна да бере плодовете на търпението си, а останалите основни фигури в атаката са Джавад Ел Джемили (21г.) и Рикардиньо (22г.). Напусналите Уелтън и Роналдо бяха съответно на 26 и 23 години. Излишно е да споменаваме колко се очаква да приберат „сините“ за 22-годишния Хосе Кордоба.
ЦСКА трябва да се върне към познатата формула
Преди години в най-титулувания български клуб идваха вече утвърдени у нас футболисти. Имаше сплав между наши сънародници и качествени чужденци. Развиваха се млади играчи, а сега те биват отдавани под наем до безкрай. В момента ЦСКА изглежда като клуб без ясна стратегия.
Трансферите са за „избутване на сезона“ и евентуално кеширане от някой чужденец. И ако при Левски има логика от това, защото чисти над 10 милиона дългове към НАП, то в ЦСКА трябва да се мисли за титла, купа и пробив в Европа. Ако следващите сезони са отписани, защото се строи стадион, е добре някой от директорите в клуба да излезе и да го каже. За да се знае.?
В този ред на мисли – ако не се мисли за титла и купа на всяка цена, то защо не се развиват младите Папазов, Антонов, Чорбаджийски и други талантливи момчета, които след година-две ще късат мрежите у нас. За справка – в Левски наскоро честитиха стотния мач на Марин Петков. „Червените“ юноши пък могат да се задоволят с някоя друга подготовка в Анталия и мачове за дубъла. Всичко това на фона на качествената продукция от Християн Петров, а сега и от Станислав Шопов, на когото най-сетне се даде истински шанс.
