Мамка ти, Луис ван Гаал! Всеки фен на Манчестър Юнайтед е изричал тази реплика поне веднъж в живота. Какво ли видя проклетият нидерландец през 2014 година, когато провали трансфера на Тони Кроос в „червените дяволи“? Нима не хареса един от най-големите футболисти на нашето време? Сделката беше сигурна! С нея и новите успехи на Юнайтед изглеждаха в кърпа вързани. Или поне средата на терена, където години наред щеше да твори специален играч.
Историята обаче е друга. Нека първо се върнем малко по-назад…
Беше мразовит 4 януари. Термометърът в Грайфсвалд стоеше непоклатимо закован на 0 градуса. В началото на 1990 година Берлинската стена вече бе паднала, но малкото градче все още се намираше в пределите на Източна Германия. Месеци преди обединението.
На брега на Балтийско море нямаше много какво да се прави. Ако тогава бяхте попитали някой германец с какво свързва Грайфсвалд, то той бързо щеше да ви отвърне „с художника Каспар Фридрих“. Един от най-изявените представители на романтизма. В наши дни обаче в съзнанието изниква и образът на един друг творец, романтик, а защо не и „художник“ на футболния терен – Тони Кроос.
Да, последният велик талант на Източна Германия проплакал в онзи мразовит ден. Единственият световен шампион по футбол, роден в ГДР. Още от ранна детска възраст всички в семейството знаят, че отглеждат бъдещ футболист. Бащата Роланд играе, а след това е треньор в школата на местната гордост Ханза Рощок. Майката Брита е шампион на ГДР по бадминтон. Момчето се възпитавало да обича спорта от малко. Тони често пренебрегвал учението заради топката, но винаги се е държал с уважение пред институцията Училище. Същото уважение виждаме от него години по-късно към любящата му съпруга Джесика Фарбър. Двамата имат дългогодишна връзка преди да минат под венчилото през 2015-а и да отгледат две прекрасни деца.
Как можахте, г-н Ван Гаал? Как го изпуснахте?
Кроос е отличник във футбола от самото начало. Академията в Рощок бързо се оказва тясна за огромния му талант. Взимат го в школата на Байерн Мюнхен! Дебютира за първия отбор на 26 септември 2007-а. Едва на 17 години и 265 дни той влиза в историята като най-младия играч на баварския колос в професионален мач. Впоследствие Давид Алаба подобрява постижението. Макар и преотстъпен за сезон на Байер Леверкузен, Тони е важна част от плановете на ФК Холивуд. По това време Байерн е хегемон на местно ниво и хлапето от Грайфсвалд бързо започва да трупа отличия.
Постепенно поема диригентската палка и се превръща в лидер на Байерн. Тук някъде очаквате да се случи нещо лошо, нали? Прави сте. Няма нито една велика личност, чиято история да представлява възходяща линия. Животът често първо ни отнема, за да ни даде. През 2013 година баварците са се устремили към бленуван требъл – титла, купа и триумф в Шампионска лига. „Ушатата“ се е разминала злощастно 12 месеца по-рано, когато Челси ликува с дузпи на финала в „турнира на богатите“.
Отборът обаче типично по немски не се отказва, макар и стигнал толкова близо до целта. Събира се, надгражда и е основен фаворит през въпросния сезон 2012/2013. Тогава идва първият четвъртфинал с Ювентус (2:0), а Тони Кроос се строполява на земята в 14-ата минута. Първоначално травмата изглежда лека, но… сърцатият халф е скъсал аддуктор в дясното бедро. Де да можеше само лекарят на баварците Ханс-Вилхелм Мюлер-Волфарт да е сбъркал с диагнозата. Реалността е сурова. Автоматично сезонът приключва за Кроос. Байерн все пак се кичи със слава – триумфира в Шампионска лига, с Купата на Германия и с титлата, по навик. Но без своя голям „художник“ от Грайфсвалд. Втория такъв творец в историята на градчето. А той едва ли приема лесно единствено да гледа отстрани.
Така плавно стигаме до онази скапана 2014 година. Или поне феновете на Манчестър Юнайтед биха я оцветили с този епитет. За тези на Реал Мадрид трансферът на Тони Кроос дойде като приятен полъх ветрец в гореща юнска вечер. Дейвид Мойс вече се беше разбрал с германеца, но след уволнението му и пристигането на Луис ван Гаал на „Олд Трафорд“ се стигна до завой на 180 градуса.
Нидерландският педант бил твърдо против. По време на Мондиал 2014, впоследствие спечелен от Кроос и Германия, Карло Анчелоти вдигнал телефона за едно обаждане и набрал Тони… останалото е история. История за снайпер.
Десет години след лятото на 2014 Кроос обяви оттеглянето си от футбола
С емоционално послание в социалните мрежи. Тони се обясни в любов на мадридистите и спази своята дума – Реал да е последният отбор в кариерата му. Снайпериста – така го нарекоха феновете на „лос бланкос“ заради клиничните му подавания. За много анализатори той е най-добрият подавач в историята на футбола. Става въпрос за човек, който сезони наред не спада под 90% ефективност. Самите подавания не са „на сигурно“, а напротив. Германецът създава положенията за нападателите. Той диктува темпото на игра. С решенията си промяна изхода на мачовете. Именно затова е толкова ценен. За мнозина и незаменим. Попитайте Кристиано Роналдо…
Тони Кроос беше част от една династия в Реал. Спечели немислимите три поредни купи в Шампионска лига. Твърде вероятно е никой отбор повече да не го направи. Няма смисъл да изброяваме всички негови клубни и индивидуални успехи. Всеки може да отвори сайтовете за статистика. По-важно е какво остави Тони в сърцата на феновете – истинска любов.
Спокойно можем да го определим като визионер. Татко Карло и Зинедин Зидан неведнъж са казвали, че е най-добрият халф на нашето време. В Байерн суперлативи излязоха от устата на Пеп Гуардиола и още светила в треньорската гилдия. Всеки би искал да има такъв играч в отбора си… освен знаете кой.
Благодарим ти, Тони! Ти беше вдъхновение. Извървя дългия път от все още социалистическата Източна Германия до катедралите на футбола и световната слава. Не сменяше отборите като носни кърпи при първата по-изгодна финансово оферта. Не мислете, че не е имало дузина предложения към него с арабски привкус. Любимеца на нацията. Оперирал като мощен процесор в компютъра на германския национален отбор години наред. Сега той ще извърши една последна операция, след която се оттегля за заслужен отдих.
Голямата цел е домашното Европейско първенство. Колко романтично би било да вдигне последната си голяма купа пред родна публика. Като от картина на Каспар Фридрих – другия славен романтик и творец на Грайфсвалд.
Първо обаче има друга работа за вършене. Финала на Шампионска лига. Как ви звучи – Тони Кроос да си тръгне с два огромни трофея под мишница?
