Сутринта бях на Националния стадион и горната греда още се тресе от удара на Наско Милев. Късният гол на Крумовград ядоса много феновете на ЦСКА, но няма как да не се признае красивото изпълнение на българския нападател. Преди това той вкара и от дузпа, a до момента двете попадения са му единствените през сезона. Подобна бе ситуацията с Асен Чандъров и Борислав Рупанов в предишния ден, които забиха три гола на „Герена“, иначе срещу по-скромни отбори не блестят особено. Но ЦСКА и Левски винаги са карали родните играчи да дават 100% от силите си, както бе през изминалия уикенд.
В американските спортове използват термина „Hail Mary“ за подобен тип отчаян опит за късно изравняване или победа. В буквален превод означава да се помолиш на Дева Мария пък каквото стане. Е, никой не може да ме убеди, че Милев от сто пъти би вкарал още 99 подобни волета в последната секунда на мача. Да не кажа, че вероятно това ще е единственият успешен опит, но пък точно срещу ЦСКА му се получи. Съдбата наказа „армейците“, които сами са си виновни, че изпуснаха лековато куп положения и не водят с поне два гола, а даже предоставят на съперника да владее топката последен. Вместо да убият часовника с подавания наляво-надясно както прави Ботев Пловдив.
На скамейката си „канарите“ имат много опитен и хитър треньор в лицето на Душан Керкез. Александър Томаш трябва да се поучи от своя колега, защото ЦСКА игра високомерно в последните 20 минути на сблъсъка с Крумовград и единствено треньорът носи вина, че отборът му изглежда по този начин. Все пак е добре, че „армейците“ губят точки така лаишки в подобен лишен от смисъл двубой, а не във важно дерби. „Hail Mary“ волето на Наско Милев трябва да събуди Томаш и играчите. Те нямат право да вирват носове. Най-малкото е срамота предвид мястото им в класирането.
Лично аз не приемам обяснението на Томаш, че едва ли не имало огромно напрежение и затова отборът е пропуснал победата. Не, напротив. Футболистите бяха подценили тотално съперника при 2:0 и чукаха петички в малкото наказателно поле вместо да вкарат трети и четвърти гол. Визирам конкретно Зюмюр Бютучи, чиято класа е отвъд нашето първенство и при пределна мотивация е способен на велики дела. Треньорът трябва да свали играчите на земята, когато се налага. Сега пред Томаш се открива трета поредна пауза за национали, откакто пое ЦСКА. И този път тя идва в идеален момент.
Дано е съзрял грешките на отбора, но и своите. Защото да си треньор на 31-кратния шампион е привилегия, за която трябва ежедневна борба. Грешките са неизменна част от процеса, но те трябва да са грешки на растежа. Защото цикличното им повтаряне няма да доведе до нищо по-различно от уволнение. Рано или късно. А след това оправданието ще бъде едно измежду „грандовете не дават време и възможност“, „все треньорите сме виновни и сме жертвен агнец за проблемите на клубовете“, „честата смяна не води до нищо добро“. В тезите има много истина, но използвани в правилния контекст. А не като оправдание на родните наставници да губят наред лесни точки, а след това да замажат положението в интервю за телевизията с няколко добри думи за Сектор Г, феновете и как ЦСКА задължава и ще се работи ежедневно. Дела трябват, а не думи.
Време е грешките да започнат да се чистят, защото клубът има най-малко нужда от нова треньорска рокада в момента. Единствено Томаш може да се уволни сам, ако не признае и поправи своите грешки, а продължава да ги повтаря месеци наред.
