Календарната 2023 г. ще си отиде след няколко дни. Поредната година, в която ЦСКА отново не стана шампион, но това отдавна вече не е новина. „Червените“ изпращат година, която няма да се запомни с нищо хубаво откъм това, което се случи на терена. Единственият позитив, който дава надежда за малко по-адекватно бъдеще на клуба с червената звезда е реконструкцията на ст. „Българска армия“.
Съоръжението, което се намира в центъра на София, бе изпратено подобаващо на 10-и декември, когато близо 18 000 души напълниха „Армията“ за последно в този ? вид. И докато на трибуните беше красиво, то канските мъки на терена не спряха нито за миг. Истината е, че ЦСКА няма играчи за шампионска титла. Трансферната политика на клуба е меко казано незадоволителна, но май и това не е нищо ново.
ЦСКА започна 2023 г. със Саша Илич начело, но я изпраща с Нестор Ел Маестро. Един сърбин за друг. Футболистите обаче си останаха един и същи и чудо нямаше как да се случи. „Червените“ бяха на една дузпа от това да спечелят титлата през миналия сезон, но незнайно защо тя бе дадена на един от малцината българи в състава и той… не уцели вратата. В допълнение към малкото му футболни качества. Няколко месеца след това същият този Иван Турицов, който получи цялата безрезервна подкрепа на публиката, реши да се прави на мъж и дори му бе отнета капитанската лента.
Онази дузпа, разбира се, далеч не е единствената причина ЦСКА да не стане шампион. Както вече казах, в отбора няма класа, няма манталитет на първенец, няма самочуствие, няма мисъл, няма тактика, няма футбол, няма логика…ЦСКА пропусна да спечели доста от т.нар „задължителни“ мачове просто защото футболистите ги е страх и са с лимитирани умения. И ако някой си мисли, че това се отнася за ЦСКА на Илич, то той или не е гледал мачове на „червените“, или е просто луд. Под ръководството на Нестор Ел Маестро феновете на клуба наблюдават едни и същи неможачи, които играят от дъжд на вятър и просто събират заплата. На зимната почика ЦСКА заема трето място зад Черно море и Лудогорец. Както и в края на миналия шампионат, два кръга преди края всичко беше в ръцете на ЦСКА. Саша Илич трябваше да победи ЦСКА 1948 и Левски, за да спечели титлата. „Маестрото“ трябваше да победи Славия и Лудогорец в последните два кръга, за да зимува комфортно на първата позиция. Дежа вю.
Доказателство за това колко несъстоятелни са претенциите на ЦСКА за титла е представянето на отбора в мачовете с най-важните съперници – Левски и Лудогорец. Статистиката и тук е потресаваща, но и много показателна. През календарната 2023 г. ЦСКА имаше общо 7 мача със „сините“ и „зелените“ – 3 срещу Левски и 4 срещу Лудогорец.
Равносметката: 5 от 9 възможни точки; голова разлика 3:1; 11 точни удара за три мача; 15 жълти и 1 червен картон
Сега да погледнем какво направиха играчите в червено срещу хегемона от Делиормана. „Армейците“ не успяха да спечелят нито един от четирите мача – един равен и три поражения. Първият мач от април завърши 0:1 за „зелените“. ЦСКА отправи 3 точни изстрела пред препълнените трибуни на „Българска армия“. По-малко от месец след това дойде двубоят в Разград, който завърши 2:2. Точно 2 точни изстрела успяха да отправят гостите от София (които ако бяха завършили наравно или бяха победили в предишния мач на „Армията“, щяха и този да играят в София). В Разград ЦСКА съумя да направи пълен обрат, но не и да задържи резултата. Следващият мач бе през новия сезон, като този път начело на ЦСКА бе Ел Маестро. Лудогорец спечели с 3:0, като „червените“ отправиха един точен изстрел срещу 8 на разградчани. И така стигаме до последният мач, в който играчите на ЦСКА отново получиха „стрес и напрежонка“ от препълнените трибуни. Лудогорец спечели последният исторически мач на ст. „Българска армия“ с късен, късен гол на Спас Делев. Апогеят на неможачеството бе именно този мач, в който домакините не успяха да отправят нито един точен удар за близо два часа футбол. В същото време Лудогорец отправи три точни изстрела.
Равносметката: 1 от 12 възможни точки; голова разлика 2:7; 6 точни удара и 20 жълти картона за четири мача
