Бившият вратар на Литекс, Винисиус Баривиейра, даде ексклузивно интервю за сайта www.centralproam.com. В него той обясни за прехода от игрална кариера към треньорска такава, след като официално пое поста на наставник на вратарите в школата на родния си клуб в Бразилия – Атлетико Параненсе. Той сподели, че засега му доставя удоволствие, но не е изключено в бъдеще да се замисли и за кариера като старши треньор.
Баривиейра се върна и към спомените си от престоя в Ловеч, където спечели и една титла. Той разкри за голямото си уважение към бизнесмена Гриша Ганчев, както и сподели доброто си отношение към страната ни и българите. Бразилецът все още следи случващото се у нас, добавяйки, че не смята, че доминацията на Лудогорец се отразява добре на българския футбол като цяло.
Здравей, Вини! Наскоро сложи край на състезателната си кариера и веднага започна с треньорство. Имаше ли съмнение в теб, че ще продължиш да се занимаваш с футбол?
– Здравейте на всички в България, винаги е удоволствие да разговарям с вас. В сезона, в който приключих с футбола, бях убеден, че мога да продължа още известно време, но пазарът не смяташе така. В днешно време, за разлика от преди години, опитните играчи не са толкова предпочитани от клубовете, защото не са атрактивни за продажба. Чувствах се в добрa форма и че мога да продължа да играя още.
По една случайност, след дерби с последния ми клуб, в което бях избран за играч на мача, получих покана от друг бивш мой клуб, в който да бъда треньор на вратарите в школата. Все още имах няколко оставащи месеца по договора ми, но проявявах интерес. Три месеца по-късно той отново ми се обади и му казах да почака до края на трансферния прозорец в Европа. Той ми обясни обаче, че не разполага с толкова време. В този момент реших да окача бутонките и да се пренасоча към треньорството. Беше малко рано за тази стъпка, но може би нямаше да имам втори шанс, ако бях отказал.
Вече си част от школата на родния си клуб. Колко задоволително е усещането да се върнеш у дома?
– Когато пристигнах в Атлетико Параненсе, бях много любопитен за работата. Познавах всички служители и всяко кътче от тренировъчната база, чувствах се като у дома си, защото бях играл там 15 години, но все пак бях в нова роля. Преминавах към другата страна на футбола и нямах търпение да започна да тренирам младите вратари. Всички ме приеха добре и създадоха дружелюбна атмосфера. Емоциите още бушуват в мен, когато се сетя за някой минал момент. Започнах да играя в клуба от 14-годишен, така че имам много спомени.
Бразилия, може би, не беше толкова известна с производството си на големи вратари, преди Алисон и Едерсон да се появят. Какво се промени?
– Не съм съгласен по тази линия. През 90-те години Тафарел играеше в Европа, а след него станахме свидетели на кариерите на Дида, Жулио Сезар, Елтон, Дони, Диего Алвеш и др. Всички са били част от шампионски отбори, ключови фигури в тях. Трябва да отбележим, че става дума за позиция, на която европейските клубове не купуват играчи, които не са граждани на държави в ЕС.
Вратарската ни школа включва много технически и силови характеристики. Това е резултат от много години кански труд. Сега методологията се е попроменила, вграждайки идеята за игра в атака, както и практически упражнения от самите мачове. Така вратарите стават по-комплексни играчи.
Преди някои треньорите упражняваха само удари, но това не е ефикасен начин да се изгради добър страж. В моите тренировки смесвам различни елементи, защото, според мен, практическите упражнения подготвят за истинския мач.
Единствено в сферата на треньорството на вратари ли си се насочил, или би имал интерес да станеш старши треньор в даден момент?
– Често ми задават този въпрос. Не мисля за промяна на ролята, защото предпочитам да използвам специфичните си знания за вратарството.Все пак, има две причини, поради които може и да променя мнението си в бъдеще. На първо място, има проблем с обезценяването на труда на треньорите на вратари, а на второ място играе роля и физическата умора и претовареност след стотици хиляди изритвания на топката години наред. Все още съм млад и с много енергия, така че искам да продължа. Наслаждавам се на всеки ден на терена, така че не виждам защо да се лишавам от тази емоция. Сега вземам Лиценз Б за вратари от южноамериканския регион (еквивалент на УЕФА Б), за да съм готов и за работа в чужбина.
Прекара част от кариерата си в България. Следиш ли още първенството?
– Да, гледам резултатите и класирането. Поддържам връзка и със стари приятели, които ми разказват как стоят нещата.
Не пропускайте нито минута от мачовете в родното футболно първенство с букмейкъра bwin sports, който следи за вас всички мачове и ви дава възможност да правите прогнози за любимите си тимове.
Колко беше трудно за теб да се адаптираш към живота в България?
– Разбира се, имаше много разлики, но всъщност адаптацията ми премина по-гладко, отколкото очаквах, главно заради многото бразилци в Литекс. Помогнаха на мен и семейството ми да се ориентираме в страната – говоря за езика, кухнята, туризма и др. Клубът също беше назначил преводач, който да ни помогне с каквото ни трябва.
Първият сезон играх под ръководството на Любо Пенев, който говори отличен испански. Асистентът му, Ради, говори перфектен португалски. Казваха ни всичко на български, а след това ни го превеждаха на испански/португалски. Опитах се да запомня фразите, а след това и понаучих езика.
По време на втория ми период в Ловеч знаех български на прилично ниво и знаех как стоят нещата, така че всичко беше много по-лесно, дори и без бразилци в отбора. Спомням си, че заговорих българин в самолета, с когото приказвахме 30-40 минути и той си мислеше, че и аз съм българин. Той беше много учуден, когато казах, че съм бразилец и си признавам, че изпитах лека гордост от това (смее се)!
Редица чуждестранни играчи си спомнят за прояви на расизъм по българските терени. Какво е мнението ти по темата и имало ли е подобни прояви и към теб?
– Това е много тъжна тема, наистина. Помня как съотборника ми, Папа Диуф, от Сенегал, изживя подобен случай на терена. Не знам защо някой си мисли, че има значение дали си от чернокожата раса, или която и да е друга. Лично към мен никога не е имало расистки подмятания, но помня, че когато дойдох в България за първи път, се учудиха, че съм бял. Питаха ме не са ли всички бразилци чернокожи?
Ти спечели титлата с Литекс. Странно ли е от днешна гледна точка, че именно вие бяхте последният отбор, успял да вземе титлата, който не се казва Лудогорец?
– Любопитен феномен е. Преди гледах редовно класирането и Лудогорец винаги беше начело. Това не е добро явление за българския футбол като цяло, но е резултат от инвестиции, които са в пъти по-големи от тези при останалите клубове.
Кой е най-добрият ти спомен от двата престоя в Ловеч?
– Без съмнение най-добрият ми момент беше спечелването на титлата. След като се присъединих към клуба допуснахме само една загуба и много малко голове във вратата. И в личен план бях щастлив. За няколко седмици през онзи сезон бях на върха на ранглистата в Европа за вратари с най-малко допуснати голове!
Ти участваше в онзи прословут мач, в който Стойчо Стоилов извади отбора на Литекс при гостуването на Левски. Как се чувстваше и виждал ли си нещо подобно до момента на футболен терен?
– Никога не съм виждал нищо подобно по време на футболен мач. Съдията допусна изключително много грешки по време на дуела, но трябва да си призная, че бях готов отново да изляза на терена, защото мислех, че ще довършим мача. Когато всички съотборници се насочиха към душовете, разбрах, че това е окончателно решение.
Ти работеше под ръководството на Гриша Ганчев, докато беше в Литекс. Как би го описал като собственик и кой е първият спомен за него, за който ти хрумва?
– Бих го описал като великолепен бизнесмен. Бях чул, че е израснал в бедно семейство, но вече има много бизнеси, заради начинa, по който управлява компаниите си. По време на първия ми престой редовно идваше на тренировки, но по време на втория доста по-рядко. Предполагам е бил зает.
Би ли приел евентуална възможност отново да работиш с него един ден?
– Разбира се. Изключително съм благодарен на господин Ганчев, защото той ми даде възможност да играя в Европа и винаги сме имали много коректни отношения. За съжаление получих травма, преди да поеме ЦСКА, но от това, което съм чувал, синът му е обсъждал да бъда върнат в клуба по онова време.
И за финал, Вини – какво си пожелаваш през 2022-а година?
– На първо място, искам да пожелая година, изпълнена със здраве за мен и семейството ми, защото само така може да изпълним мечтите си. Дано годината е поне толкова успешна, колкото миналата. А защо не и да получа предложение за работа в чужбина, особено в Европа?
